Новите енергоспестяващи концепции за мобилност изискват оптимизиране на дизайна чрез намаляване на размера на компонентите и избор на устойчиви на корозия материали, притежаващи високо съотношение на якост към плътност. Намаляването на компонентите може да се извърши или чрез конструктивна структурна оптимизация, или чрез заместване на тежки материали с по-леки такива с висока якост. В този контекст коването играе важна роля в производството на структурни компоненти с оптимизирано натоварване. В Института по металообработка и металоформуващи машини (IFUM) са разработени различни иновативни технологии за коване. По отношение на структурната оптимизация бяха изследвани различни стратегии за локализирано укрепване на компоненти. Може да се реализира локално индуцирано деформационно втвърдяване чрез студено коване под насложено хидростатично налягане. В допълнение, контролирани мартензитни зони могат да бъдат създадени чрез образуване на индуцирана фазова конверсия в метастабилни аустенитни стомани. Други изследвания са фокусирани върху замяната на тежки стоманени части с цветни сплави с висока якост или хибридни съединения. Бяха разработени няколко процеса на коване на магнезиеви, алуминиеви и титанови сплави за различни аеронавигационни и автомобилни приложения. Разгледана е цялата технологична верига от характеризиране на материала през проектиране на процес, базиран на симулация, до производството на частите. Беше потвърдена възможността за изковаване на сложни геометрични форми с помощта на тези сплави. Въпреки трудностите, възникнали поради шума на машината и високата температура, техниката на акустичната емисия (AE) е успешно приложена за онлайн наблюдение на дефекти при коване. Разработен е нов алгоритъм за анализ на AE, така че различни модели на сигнала, дължащи се на различни събития, като напукване на продукт/матрица или износване на матрицата, да могат да бъдат открити и класифицирани. Освен това, осъществимостта на споменатите технологии за коване беше доказана чрез анализа на крайните елементи (FEA). Например, целостта на матриците за коване по отношение на образуването на пукнатини поради термомеханична умора, както и пластичното увреждане на изковките беше изследвано с помощта на модели на кумулативни повреди. В тази статия са описани някои от споменатите подходи.